* * *

Битието явно е заоблено.

Щом не мога да намеря ъгъл,

в който да се скрия

и всичко, което захвърлям

ме заобикаля и отново намира.

А пътищата някога били са върхове

и дупките по тях мечти за облаци...

Привличат и отблъскват се безбройни светове

във моя свят единствен с бясна скорост,

а той променя се и после пак се връща

при своята първоначална форма -

различна, но една и съща.

Защото битието всъщност е ... заоблено.