Мария П. Георгиева

Поезия

Пустинята е майка на оазиси. ...

4.96(989 гласа)

Поезия

Икар

4.92(110 гласа)

Поезия

Есен

4.92(324 гласа)

Поезия

Оттатък

4.91(311 гласа)

Поезия

Домашен хляб

4.89(87 гласа)

Поезия

Битието явно е заоблено. Щ...

4.88(33 гласа)

Виж още

Задушница

4.76   (17 гласа)

Страх ме е,

че ще забравя мъртвите

и те ще си отидат

сякаш никога не са били,

сякаш никога не са се смели,

плакали, мразили,обичали - живели.

Опитвам се да си напомня,

че всяка тяхна дума изговорена,

сълза изплакана, усмивка подарена

е останала във нечия душа или във мене.

Но страх ме е,

че ще забравя мъртвите

и себе си чрез тях, че ще забравя.

Защото аз след тях,

а те във мене са останали.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022