Изповед

Превод: Ангел Хаджипопгеоргиев

4.53   (154 гласа)

Не ме осъждай, Господи,

че с житейско, простичко смирение

не успях да се преборя

с всички земни изкушения!

 

Не предавах плътта на лишения,

и не скитах сам в дъжда...

Не осъждай, Господи, мене,

нали Ти ме държеше за ръка?!

 

Сам себе си докрай наказал

за невежеството станало вина́,

че името Ти различно изказвах,

а не с познатите ми имена.

 

Приемах наивно и сляпо

чужди клетви и обети,

а в пътя към Твоята святост

открих там в себе си поета.

 

Не чувах глас, не виждах лик,

макар и с мъничко съмнение

разбирах – просто си Велик

и търсих те за поклонение.

 

Благословил пътека към стиха

не ме осъждай мене, Боже,

затуй, че там за дребнички неща

с молитви не съм Те тревожил!

 

И днеска, тука пред олтара

с протегната към теб душа,

не искам милосърдие даром,

а себе си ще ти даря.

 

Там в жизнения мрак

невзрачен съм и неприличен,

не ме съди, Ти мой си Бог,

раздаващ своето величие!

 

Ти дай ми вихрения огън

вместо безличния покой!

И чувам сякаш като "Сбогом":

"Аз съм твой...твой...твой..."

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022