Откъс от романа "Училището"

Училището

4.89   (626 гласа)

Усещах, че Шаранката ме намразва все по-силно. Особено след като не успя да ми издействува наказание „преместване в друго училище”. Миналата учебна година успя да изгони Румен, но мен сега не. Опитваше се да се държи с мен като надзирател със затворник. Не, че знам как е точно в затворите, де. Виждала съм го само по филми.

Използваше всеки повод, за да ми прави забележка и за най-дребното нещо.

Почти същото отношение започна да проявява и към Вили.

Уж, че изискванията били такива, държеше да наизустяваме уроците по литература, буквално така, както бяха написани в учебника.

Много добре виждах, че този подход прилагаше стриктно само спрямо нас двете с Вили.

Имах добра памет, амбицирах се и за да й докажа, че мога и така, с две-три прочитания на урока от учебника го запомнях мотамо.

На урока за Атанас Далчев, чиито стихове ми допадаха с дълбочината на прозренията и простотата на изказа й доказах това.

На него Шаранката ме вдигна да ме изпитва пред дъската отпред. Тя си седна на нейния стол, отвори учебника , втренчи се в него и заследи къде ще сбъркам...

Възпроизведох всички думи и изречения, написани за Атанас Далчев в учебника, без никаква грешка.

Вили не се сдържа и подвикна от чина си към Шаранката, че сега вече трябва да ми пише шестица.

„Ще видим... Ще има и допълнителен въпрос. – изпуфтя Шаранката – На коя дата е роден Далчев?”

Изстрелях отговора веднага и в тая бързина сбърках.

Шаранката тържествуваше доволно: „Грешка, много сериозна фактическа грешка! Сядай на мястото си! Петица. И то не съвсем пълна, но, хайде, от мен да мине!”

В „Зеленото” Вили и Васко шумно се възмущаваха от дребнавостта и проклетията на Шаранката умишлено да занижава оценките на учениците. Поводът беше незаслужената петица, която ми писа за Далчев...

„Как може?! – палеха се и двамата – Нали й каза всичко написано в учебника така, както тя иска! Буквално дума по дума, ред по ред! И за да не ти пише шестица ти зададе този тъп допълнителен въпрос! Пък и какво сбърка в отговора ? Само десет дни от датата! Месеца и годината на раждане ги каза вярно. „

В тоя момент в „Зеленото” влезна и седна до нас тримата в сепаренцето Дани Вагината.

Бодро и приветливо ни поздрави с един от нейните си лафове: „Здравейте готеняци! Как мина часът ви при „любимата” на всички ни учителка, госпожа Шаранкова?”

И тримата с подробности й заразказвахме как ме е изпитвала, каква злобарка и скрънза е в оценките.

Дани Вагината ме изгледа искрено учудена: „Ани, и ти заради тая дебела пръдла учиш всички уроци по литература наизуст?! Това никога не мога да го направя! Айде бе! Заради една тлъста злобарка ще си губя времето да уча наизуст! Ако ще единици да ми пише, дреме ми на вагината, пак няма да може да ме принуди да го направя! „

Развеселен от определенията на Дани за Ша

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025