Външни острови

Тези докамбрийски гърбици и гънки

върху удивената твърдост на цветна вода

крият оцелели магьосници.

Някои като прашинки многобройни

препускат извън техните плуващи сенки,

рязко нагоре в неделими претенции.

Други с хитрост пред нашия взор

ни наблюдават в очакване.

Заплетено в редките листи

се протяга мълчание.

Нещо препъващо се спотайва тук някъде.

Във всичко това страничният живот

си е той, ако се заслушаме.

И ни слуша, зареден с хладна,

скалиста предпазливост – нас,

хванатите в това сегашно време,

тромави и неуместни, автономно осъзнати.

Ние ли сме най-малките хищници –

там в общата наша История

или просто сме

крехко изображение при липса на видимост…