Лисицата

Фенерът свети с накуцващи кръгове надолу по пътя,

осветява тревните въжета на канавките

и калдъръменните каменни звезди.

Дойде при мен като летаргия от кървав поток –

лисица бежаво-червена с очи като монети остри.

Слепите сигнали в своето жонглиране следяха спазъм след спазъм,

докато докосвах нейната намокрена кожа.

Като щракна челюст във въздуха на лудото време

оживя в нов страх и веднага намигна към стария.

Наклоних пушката с мисъл за приключила мизерия.

Завърши нейното нещастие, а фенерът преброи листата.

В зеленото, обратно през гората провидя се пътят.

Под закалените звезди свеж вятър завика из дърветата.