Светла Караянева

Поезия

Вавилон

4.92(86 гласа)

Критика

Слово за лирика

4.91(32 гласа)

Поезия

Уилям К. Уилямс

4.79(28 гласа)

Поезия

Везмото

4.68(25 гласа)

Виж още

Тодор Кожухаров – словото, което възкръсва

4.61   (38 гласа)

По повод 100-годишнината от участието на България в Първата световна война и крушението на идеала за национално обединение представяме на читателското внимание документалната проза на публициста Тодор Кожухаров, подбрана от съставителката проф.д-р Людмила Стоянова в сборника „Балкански скици” – военни разкази и публицистика /изд. График, Варна, 2012 г./ Тя е групирана в своеобразни цикли: публицистични есета, Беломорски скици, Под развети знамена, Дубря дошли, В пазвите на Родопите или малък урок по отечествена география. Както се споменава в предговора, „задача на сборника е преди всичко да представи един голям български писател и неговата патриотична етика пред възможно най-широка днешна читателска аудитория.” Но кой е Тодор Кожухаров? Един от най-добрите български журналисти, воин и писател баталист, патриот и политик. Роден през 1891 г. в Сливен, той прекарва ученическите си години в Пловдив, а в София завършва Военното на Н.В. училище. Има шансът да бъде възпитаник на полковник Борис Дрангов – легендарният жрец на дълга, изключителен воин и боен оратор. ВНВУ Кожухаров завършва през 1912 г. с чин подпоручик и е разпределен в ямболския гарнизон. През трите войни от началото на века е артилерийски офицер – командва батарея в защитавалия Пашмакли /Смолян/ легендарен трети артилерийски полк, участва в щурмуването на Чаталджа и Одрин, а през 1915-1918г. в състава на 6-ти артилерийски полк е и на Западния фронт. Воювал с чистия патриотизъм на времето, в името на високия национален идеал за обединение на българската народност, младият офицер се връща от фронта като кавалер на три ордена за храброст, вкл. „Св.Александър с мечове”, но остава за цял живот военноинвалид. Гръбначният му стълб е поразен от парче граната, което предизвиква частична парализа на долните крайници. След демобилизацията Т.К започва служба във Военното училише и две години оглавява Съюза на запасните офицери. Журналистическата си дейност започва в началото на 20-те години във военните издания ”Народна отбрана” и „Народна армия”, сътрудничи на различни периодични издания. От 1922г. е редактор, а по-късно и директор на в.”Слово”, орган на Сговора. Псевдонимите му Щабскапитан Копейкин и Федя Чорни издават страстта му към руската класика. Капитан Копейкин, гоголев герой от сатиричната поема „Мъртви души”, изгубил във войната здравето си и възможността за препитание, напразно обикаля петербургските ведомства и големците с надеждата да получи компенсация „за изгубените ръка и крак”. Политическата кариера на Т.К. започва от сформираното от Ал.Греков надпартийно обединение „Народен сговор” и го отвежда на четири пъти в българския парламент. Като депутат от ХХV Обикновено народно събрание, одобрило договора за присъединяването на България през Втората световна война към Тристранния пакт, на 1.02.1945 г. той получава смъртна присъда от Народния съд, въпреки че не е присъствал на фаталното задедание за присъединяването и не е гласувал договора. Т.К. си отива от живота на 54 години,

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020