Дияна Боева

Разказ

На километър от морето

5.00(1 гласа)

Разказ

Свидетелски разкази

5.00(1 гласа)

Разказ

Усети краката си леки

5.00(1 гласа)

Критика

Белите люляци на Феридун Андач

5.00(1 гласа)

Критика

Новите апокрифи на Антон Баев

4.96(314 гласа)

Виж още

Пътешествието в романа "Произшествието"

4.79   (39 гласа)

Добрият роман има задължително свой „център”. И в случая не става дума за послание, герои и сюжет. „Центърът” е онова авторово проникновение, лично откритие и малка истина, към които писателят ни води умишлено. „Центърът” е рамка и простор, колкото повече нива има в конструкцията на един роман, толкова по-труден и интересен е пътят до „центъра”.

 

Aко не бях пристрастна, щях да кажа, че Балчик, за който разказва румънският автор Михаил Себастиан, е част от „центъра” на „Произшествието”. В този роман Балчик присъства в спомените на главния герой Паул, който усеща повея на вятъра от плажа на Балчик дори когато се намира в планината над Брашов. Балчик е и в модернистичните платна на художничката Ан. Балчик е място, където героят се е чувствал щастлив и жив, в пълна хармония със себе си.

 

На няколко пъти срещам Балчик (важен курорт за две съседни държави), а и морска Добруджа, в румънски художествени произведения. Давам си сметка, че благодарение на Йовков, Добруджа е поле, а благодарение на автори от северната ни съседка е и море. А всъщност Южна Добруджа е и двете едновременно: поле и море.

 

Михаил Себастиан (кръщелно име: Йосиф Хехтер) е роден на 18 октомври 1907 г. в Браила, Румъния и умира на 29 май 1945 г. в Букурещ. Той е писател, драматург и литературен критик, публицист, изучава философия и право в Букурещ. Сътрудник е на списанието „Кувънтул”, където се запознава с Мирча Елиаде. Привлечен е от вълнуващите идеи на интелектуалците от литературния кръг „Критерион”, който включва такива имена като Емил Чоран, Мирча Елиаде и Йожен Йонеско. В началото на 40-те години на миналия век му се забранява да работи като журналист, отнема му се и лицензът на пледиращ адвокат, защото е евреин.

 

„Произшествието” (1940) е роман, съхранил атмосферата от епохата между двете световни войни и стилистично повлиян от френските писатели Марсел Пруст и Жил Ренар. Романът изпъква чрез модерната си конструкция на фона на плеадата от класически румънски произведения от епохата, експериментиращи с цветове, сензуално изображение и психология. В българската литература се говори за „романова вълна” от 50-те и 60-те години на миналия век. Очевидно т.нар. „романова вълна” в румънската литература е по-рано, в междувоенния период. У нас добра популярност от това време придобиват: Ливиу Ребряну, Камил Петреску, Чезар Петреску, Мирча Елиаде. Със съжаление казвам, че междувоенното романово време на северната ни съседка е по-добро като качество, идеи и разнообразие от нашето от 50-те и 60-те. Вероятна причина е натрапчивата тежест на идеологията у нас – с преработка или не – „Тютюн” продължава да намирисва на „производствен” роман. И днес в литературно отношение румънците ни изпреварват: прави ми много силно впечатление разнообразието от почерци и възможността да съжителстват заедно, социалните и съвременни теми са им по-важни от военно-историческото наследство и историята като документ. На т

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020