Дияна Боева

Разказ

На километър от морето

5.00(1 гласа)

Разказ

Свидетелски разкази

5.00(1 гласа)

Разказ

Усети краката си леки

5.00(1 гласа)

Критика

Белите люляци на Феридун Андач

5.00(1 гласа)

Критика

Новите апокрифи на Антон Баев

4.96(314 гласа)

Виж още

Пътешествието в романа "Произшествието"

4.79   (39 гласа)
ова отгоре нямат и проблем с националната си гордост, за да я изтъкват постоянно!

 

Михаил Себастиан избира нещо просто като сюжет. Личи си, че не динамиката на „външното” случване е важно в разказа му. Още от първата страница „Произшествието” ни представя пътно произшествие, чиято жертва е млада жена (Нора) – тя е блъсната от трамвай и намира подкрепа в млад мъж (Паул), който страда от болезнени спомени по друга жена (Ан), с която е в процес на раздяла, като надеждата за връщане към нея е все още жива. В този любовен триъгълник на Паул ще му се наложи да намери себе си и да преосмисли своите представи за живота в рамките на 20 дни: 18 декември, 1934 – 7 януари, 1935. В тази кратка сюжетна линия си проличават писателските умения. Трудно е, когато няма гримаси, маскаради, пушки и велики каузи, липсва и еклектиката, която да насложи различни „области” ведно. Романът е сънен, протяжен, детайлен, дори кинематографичен на моменти. Михаил Себастиан изгражда апатичен герой, който обаче не е мелодраматичен, и в това е съвременното звучене на човешката самота. В стилистично отношение книгата е „опакована” с ясен и надежден език, който оприличавам на черно-бялото и нямо кино. Именно в ясните и семпли проекции се вижда важното, липсва орнаментика, но не и атмосферност. Експресията е приглушена, така по-ясно се усеща пулсацията на романа, която гради ритъма на текста и застиването на героите.

 

Освен за Балчик, романът е за Брашов и Букурещ. Столицата на северната ни съседка присъства не в един или два текста, които съм чела. Букурещ е любимо място за описание на румънските творци: понякога пълно с пустота и фалш, друг път с полет и желание за развитие, но при всички положения е обичан град. При Миахил Себастиан Букурещ е с ясно очертани топоси и линии, град, в който Паул работи като адвокат. Букурещ и Балчик са на художниката Ан, а Брашов и планината на учителката по френски Нора. Важно е в живота си човек да не се предпазва от меланхолията и самотата, а да ги преминава, така ми прозвуча Михаил Себастиан. Начинът, по който допуска разказа да стигне до нас е учудващо лесен и естетически достъпен, без преиграване и патриархалност (последното е преекспонирана тема в литературата ни). В същото време, лесна ситуация на произшествие няма!

 

В романа си Михаил Себастиан тръгва по пътя на несъзнаваното пътешествие, инстиктивно, но не и първично. Пътешествие към другия, което крие рискове, но не и гибел. До край Паул запазва една дистанция от хората и лека инертност, което го превръща в симпатичен наш съвременник, с малко хладен ум, той не е погубен за живота и новите приключения. Напротив, успява да се научи да кара ски (спорт, чрез който човек изглежда величествено), като през цялото време тялото му пулсира за Балчик и морето...

 

Морализаторстването е далечно за Михаил Себастиан. (Още една съвременна разказваческа позиция, когато става дума за големи автори. Не харесвам мърморещит

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020