Поезията като висша реалност

исълформи)* от и към Вселената, които ни помагат в еволюционния процес. А това значи – чрез средствата на висшето поетично изкуство да се събужда творческия гений на хората по Земята, обединен чрез силата и вездесъщността на Словото и словото.

Самото име на фестивала „Духовност без граници” подсказва, че събираме поети без значение на техния пол, религия, националност и политически убеждения. Ако поезията е за даден поет висша реалност, той е вестител на Любовта, Доброто, Хармонията, Светлината. За целта е необходимо да имаме уверението, че поетът пази чистотата и красотата на майчиния си език в творбите си.

Първоначално наши приятели от артистична група „Кампе” – Лондон ни помогнаха организационно и мотивационно. Те бяха и нашите първи гости поети от чужбина. По-късно към поетичното семейство „Духовност без граници” се присъединиха творци от цяла България, Великобритания, Македония, Полша, Латвия, Ирландия и Турция.

И през тази година от 25-ти до 29-ти май в Пловдив беше организиран за трети път Международният фестивал на поезията „Духовност без граници”. Участниците в него бяха 60 поети, сред които изпъкват имената на Боян Ангелов, Димитър Христов, Станислав Пенев, Георги Ангелов, Ваня Душева, Антон Баев, Рангел Стоилов – Бачо, Антонин Горчев, Розалия Александрова, Румяна Николова, Мария Панчовска, Светлина Трифонова, Даниела Маринова и др. Впечатляващо беше и участието на Алиция Куберска, Йежи Хандзлик, Ришард Грайек, Барбара Навроцка от Полша, Алекси Врубел, Грегъри Спис и Рената Циган от Лондон, Силвия Малиновска от Дъблин и др. поети – гости на Фестивала.

 

Кое е важното при създаването на поетичния продукт? Не просто събиране на едно място на различни автори със свои произведения, а създаване на поетичен продукт с най-ценните стихове, дошли свише и отправени към невидимите брегове на Еволюцията. Затова единственото изискване към стиховете беше да бъдат в унисон с новото човешко виждане, мислене и усещането за красотата и смисъла на живота на Земята – така, както всеки творец се е докоснал до тях. В картината на Еволюцията поезията е онази багра (средство), която сплотява, насърчава и онагледява суперструните на човешката душа чрез човешкото слово. Нейната дълбока природа и връзката й с невидимия свят на нашата първичност. (7) В този смисъл обществената значимост на поезията далеч надхвърля естетското разбиране за същността й. А нейната научна приложимост може да бъде съизмерена само с най-висшето лечение на фините тела на човека. Все още апаратите, основани на Кирлиановия ефект, са единственото доказателство за промените, които настъпват в човека след въздействието на поетичното слово.

 

* - Какво представлява самият мисълобраз? Информационен обект, информационно поле, което изпълнява определена еволюционна роля. Хората, бидейки гости на Земятаи притежавайки все още недотам съвършени сетива и недостатъчно пораснало съзнание, за да видят пълната красота на един мисълобраз,