С едно предсказание само денят се смали.
Съвсем неусетно покълна в душите ни есен.
Удави се слънцето точно под тези скали
и бризът се върна с носталгия чужда примесен.
Зовът на загадъчен прилив под синя луна
е опит безсилен да върне надеждите скрити
в горещата тръпка, която не всеки призна,
въпрос без ответ към безкрая: „Какво са звездите?” –
прашец от илюзии в черния свод разпилян!
Взривява косите си с блясък внезапен комета.
Компас е сърцето, а всеки от нас капитан,
утеха потърсил по топли, но чужди морета.
Прибоят на думите празни черупки влече,
но перли узряват в плътта на ранените миди.
И става подслон за гласа на безсънно щурче
обетът, че няма от тази любов да си идем.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.