Тайни

Те не знаят, няма да простят,

чудесата дето ще разкажа.

Само ако чуваха, дъждът

как диктува скришом на паважа...

Изворче танцуваща вода –

глътка за живот от ледовете.

Побеждава твърдата земя

силата на тънко стръкче цвете.

В жилките на буковия лист

слънцето бродира цяло лято

щрихи от космичен тайнопис –

който вижда, си чете съдбата:

Аз си я избирах – тежък кръст –

за вълшебства случих грешно време.

Скривам зрънце вяра в шепа пръст,

да не могат да ми я отнемат.