Бях лунен прилив, плиснал слънчев знак –
светлинен дъжд прозорците разнежи.
И стаята внезапно осъзна
прегръдките ни летни, неизбежни.
Със звездната вихрушка си дошла –
сияйна, безпределна, ненагледна –
припламналите ангелски крила
космическия ритъм да възседнат.
Небесна ласка да ни възвиси
в мига, преди със здрача да отминем.
Разгръщах огнените ти коси
и преоткривах ери и богини.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.