Призрачният танцьор

Изумително е да бъдеш тук, сега,

сред тези хора в края на краищата.

Далече, както изглежда,

където и да се случва това.

Малката река Тас протяга петите си

покрай прозорците ни и със силата на волята

отблъскваме тръстиките.

Лебеди излетяха към по-дълбока вода,

а една щука очисти езерото.

И все пак се е случило на някой,

точно като с призрака, който видяхме

тази дива есенна вечер,

танцуващ в съседство с гроба на баща ми.

Това беше повече реално

отколкото всеки съществен въпрос

или убеждение.

Все още чувствам вятъра в дърветата

и необяснимото мълчание,

което ни разделя.

Никой от нас не иска по-малко от това,

гледайки през историята,

докато спрем до една точка в спомена,

която ни връща към любовта.