На това мръсно крайбрежие
Северно море тихо се просмуква
два пъти на ден
под очите на вятъра...
В растящите локви
чайки тренират на блатото,
а ние не виждаме нищо,
само чуваме писък на тяхна територия
като рибари
от върха на поста си.
Дори през август
небето ни удавя
в малките си капки
до побеляване на косата и очите,
искайки да полетим в него
или да се изцедим глупаво
в ръба на водата.
Аз умрях в тази страна
и се върнах за погасяване
на своите дългове
за нещо, което ме разкъсва
по целия път
обратно към мястото, където е започнал
и започва отново
през годините
на милион отричания.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.