* * *

Улица

под тъмен свод на дървета,

далечен и тъжен дъх

на липи,

тропот от падащи кестени...

През оределите листа светлее

необятен нощен простор,

силуети,

унесени от ласка вечерна,

тих женски смях и

нежно докосване

под крехка улична лампа...

Улицата -

там в края й

моят прозорец просветва портокалово

жълто -

като око,

уморено махало на стенен часовник

отброява мажорно -

у дома ...

най-хубаво е

у дома...