ДРУГО СИ Е УЧЕНОТО

4.74   (31 гласа)

В селската кръчма-ресторант, младият учител, Петров, бе поръчал вечеря. Техникът, Вичо, наричан “Отверката”или “Уредникът”, попита: “Може ли?” и, на утвърдителното кимване, повика бюфетчика:

- Пенчо, я пак капни в тая чешчица*, а на даскала..каквото пожелае! – Добре, бира.да бъде! – рече и поде встъпителното си слово:

- Отдавна се каня даскале, да си поприказваме по същество, защото знам: Човек до човека опира! И, на другаря си стола не бутай! – с метафорично съждение завърши “гостът”, сетне, сякаш непринудено, продължи:

- Туй, новото момче, Пенчо, дето го назначихме, честно излезе. Не краде! До чертичката налива. А оня, предния нехранимайко, обра народа! Ти му казваш да оцеди чашата, а той вика: “Да кажеш, че Гого лъже,…да! Че Гого краде,…да! Но, че Гого налива във водата ракия!...Никога! В ракията – вода!” Ей такива ти ги наприказва и чашата пак неоцедена. Обаче, даскале, аз му пипнах тарикатлъка! Изгонихме го!... Ей, от чуждо не съм се богатил, а има един народ...ох,.. изпренесе кооператива! Бе туй силаж, бе туй сено, че бобена слама! Ами колко зърно заминава заедно с шумата, ами що животни, уж от пневмония, били умрели!.. Хм, веднаж докараха фурми. Нещо им имало, та не ставали за хората, но за свинете били добри! Какви ти свине бе човеко, до последната, отидоха в казаните за ракия!..Аз, не! Не съм пипнал нищо! Всичко, дето е у дома, с моя си акъл съм го постигнал.... Ти помниш Марийка. Нали и ти я учеше!. Та, да ти разкажа. Веднаж, какво ми щукна, викам, ще отида да докарам малко шума, за добитъка. Царевичак! Впрягам магарето и в кооперативната нива. Уж малко, пък, каручката с калпак надрусах! По тъмно, никой няма, намазал съм главините с грес, да не дрънчат! То, едно време, нашите дядовци, туй с катран са го правили, но сега времената са други. Тогава, къде ти грес! Хеле, докарвам шумата и, тъкмо да разпрегна, гледам, щерката облещила едни очи, досущ на паткан! Плъх де, ние тука на плъховете паткани думаме. “Тате, – вика – тази шума откъде я взе?” – пита и сама си отговаря: “От обществената собственост. Значи тази собственост е на обществото, не е твоя! Веднага да я връщаш!” Ами, върнах я. А на другия ден, като ме присви стомах, ама, стомах да видиш! Е, извадих късмет. Едно младо докторче ме оправи. “Ще идеш – рече – на “Момин проход”!” Оттогава няма да боли. Да знаеш, голям доктор стана! Лично аз уредих, в окръжната болница да го назначат! Имам си човек даскалче, голям човек, в Окръжния ,но да стигнеш до него, трябва да заслужиш! Та ти казвам, туй ми беше вземането на чуждо. На хубаво ги учите Петров, на хубаво! На това му се вика съзнание! Не като на... хм.., служба в града, на тепсия, му поднесох, а той..., рекох му: По-горен човек си, помогни да променя плана за къщата! А той, моля ти се, взе, че изтърси: “Не, закон не се нарушава!” Прекипя ми, но си замълчах. Да ти кажа: От “стола” аз ще го катурна, обаче, сега за друго съм дошъл. Кахър имам даскалче. Искам, като му поузрей акъла, на момчето кола да купя! Ние

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020