Муза в хирургичния театър

Моята муза ме гледа заедно с екипа за трансплантация,

тъй като те чакат буйния момент,

когато първата златна капка урина

ще се оформи в края на отрязания уретер

от присадения бъбрек.

След това тя се усмихва зад маската си,

спомняйки деня, в който Пегас

зарови лунната форма на копиттото си

в склона на връх Хеликон

и първите капки вода

потекоха в пролетта на Хипопрене.

Моята муза не се отвращава или извръща,

тъй като трябва да оцени капката урина,

така прозрачно-чиста, че пада без вреда

в телесната кухина на пациента.

Сега вече хирургът може да завърши работата си,

приличаща на насилие...