Дълбока рана

Повишаващите се приливи и отливи раздвижиха спокойта повърхност на Земята.

Създадоха огромна вълна и тъй от океана тих роди се Луната - бял, хладен камък,

който ни свети през нощта.

Остана тази рана на Земята - Тихият океан, с всичките си острови и военни кораби.

Мога да стоя на тази скала и да виждам разкъсан, замръзнал базалт и гранит

и да виждам огромна птица, търсеща своя звезда.

Но звездата отмина, а луната остана да обикаля около древния дом,

повлякла приливите подивели от самотност.

Физиците и математиците имат своя собствена митология:

те минават покрай истината, без да я докосват, уравненията им са неверни,

но все още работещи. И когато се открие грешка, те пишат нови уравнения, създават

теорията на вълните в универсалния етер и измислят изкривеното пространство.

Но уравненията разрушиха Хирошима - свършиха работа.

Поетът също има своя митология.

Той казва, че Луната е родена от Тихия океан.

Той казва, че Троя е била изгорена заради прекрасната блудница,

чието лице изпрати хиляда кораба на смърт.

Това е малко вероятно, може да е вярно, но църквата и държавата

зависят от по-необичайни и неправдоподобни митове,

примерно, че хората се раждат равни и свободни:

Просто помислете дали наистина този скитащ еврейски поет Исус

е Бог на цялата вселена!

Просто помислете!