На ръба на континента

През равноденствието, когато земята бе под булото на късен дъжд, я увенчаха

мокри макове, които чакат пролетта,

Океанът набъбнал с далечна буря се биеше с брега, а вълнението

поклащаше гранитните легла.

Визирам границите от гранит и пяна - издигнат

тъмно-сив предел, почувствах зад мен

планини и равнини, огромната шир на континента

а отпред величествена, удвоена водна маса.

Казах: "Ти свързваш тюленовите колонии и алеутските пещери

с лавата и коралите на южните селения.

През водата ти животът, който търси изгрева, изправил се пред нас

се среща със вечерната звезда.

Дългите миграции минават през теб, но ти не забелязваш,

забравила си ни, прамайко.

Ти беше много по-млада, когато изскочихме от твоята утроба

и лежахме под очите на слънцето в отлива.

Това беше толкова отдавна, че вече сме горди,

а ти по-горчива, но запазила живота жив.

Твоята задвижваща и неспокойна сила вечно завижда на твърдостта,

на непоклатимото каменно спокойствие.

Приливите са в нашите вени, ние все още се вглеждаме в звездите,

животът е твое дете, но има в мен

по-старо, по-трудно и по-безпристрастно от живота -

окото гледало преди да има океан.

Гледало е как запълваш леглата си с концентрирана пара,

която се стичаше и те променяше,

видяло е как от покой чрез бурите изличаваш насилствено граници, ядеш камъка

и променяш континенти.

Майко, макар че моята песен е като твоя стар прибой,

древния ритъм не съм го научил от теб.

Преди да имаше вода, бушуваха огнени приливи , та и двете ни песни

са от източник много по-стар."