Константин Балмонт

Поезия

Музика

4.58(137 гласа)

Поезия

Посрамени ангели

4.50(213 гласа)

Виж още

На хората

Превод: руски Ангел Хаджипопгеоргиев

4.88   (162 гласа)

О, хора, обръщам се към всички вас,

узнайте как бил съм нещастен, без глас,

но после се влюбих в планините високи,

във всичко се влюбих, днес имам посока.

 

Разбрах със сърцето ми, не с умен проблясък

и знам, че е радостен царския трясък,

че светкавицата убива човека и змея,

но светът е още по-съблазнителен с нея.

 

Харесва ми всичко, което земята ни дава,

всички тъкани сложни, криво и право,

допрях се до всичко, за което се молих,

Засмях се с потока, с морето се со́лих.

 

Отново под властните, жарки лъчи

от високо се чува как ручей ручи.

Има мъдрост, но никой не е разплел живота,

На всички мъдри, на всички мъртви, ще кажа: "Не! Не е то!"

 

Има нещо, преди всичките думи изказани,

отхвърлям на мъдрите великите фрази,

Зная и чувствам само едно,

какво е да си пиян от световно вино́.

 

Кога ли ще пия световното ви́но,

да умра и възкръсна от своето минало

и отново ще бъда в утрото младо ...

О, хора, от любов къв Вас само как страдам?!

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022