За поезията на Миглена Георгиева

     Новата стихосбирка на Миглена Георгиева „Море без име“ ни връща вярата в чудотворната сила на словото, породена от художествената плътност на стиховете ѝ – без излишни думи и самоцелни поетични образи: „Тишината като четка / те добавя / към утрешния ми ден. / Една звезда се отронва / и влива меката си светлина / в пръстите ми… / Докато те чакам / между солените вълни / да ми кажеш истинското име / на това море“.

     Вярвам, че поетичният талант на Миглена Георгиева ще продължи да дарява с дълбоко смислени и вълнуващи стихове читателите, повярвали в думите ѝ, че „този свят е невъзможно хубав“.