ФРЕНСКО ГРОЗДЕ

Трепна и секна. Погледна ме със зелените си очи. Там тръпнеше бляскава вълница, в очакване да я докосна. Отвътре, досами каменния зид на градината, зеленееше втора преградка, простираща се по протежението му. Гласът, долитащ от дъното на зеленото, ме пое в себе си. Наведох се. Трепна, погледна ме, зелено-зелено. От светлината топчетата изглеждаха измамливи. Всяко едно светваше и изгасваше. Червенината по плодчетата са белезите от погледа ми.

            Бях плакал по пътя. Пътувах, яздейки кон. Напредвах по крайбрежието на пуст залив. Краката ми бяха изхвръкнали от стремената, скъсени заради ръста ми. Така равновесието ми на седлото се влошаваше още повече. Притисках здраво, почти бях заклещил краката си о корема на коня, но и това не помагаше никак. Тъмночервената кобила се бе отърсила, изпръхтяла и бе минала в тръс като разюздана, сякаш бе решена да ме хвърли от гърба си. 

            Увереност ми даваха единствено поводите, които държах и дърпах с две ръце. От време на време се навеждах над гривата и шептях в ухото й: ”Хайде, моето момиче! Леко… полека…”

Бях плувнал в пот. Това щях да разбера по-късно. Чувах само чаткането на подковите и усещах студа от развихрилия се вятър. Бях понечил да запея. Не бях успял и започнах да плача.

            Краката ми, търсещи стремената, сякаш се бяха откъснали и изпаднали някъде из пътя. Не ги чувствах. Бях вестоносец, който препуска да свари. Вода и вятър ме бяха обгърнали. Свечеряваше се. Прах, прах и никакви видими дири към платото, за което бях тръгнал. Луната пътуваше, аз отпадах от умора.

            Дядо Ибрахим бе задържал жребчето на кобилата с думите: ”Ще ти създава грижи по пътя.” Той бе мъдрец, познаваше и природата, и живота. Знаел е какво ще ме сполети по пътя. Как се бе решил? И аз сега се сещам да се запитам.

            Кобилата бе прекратила тръса, забавила темпо и постепенно се бе укротила. Нагазихме в един поток. Лунната светлина бе обляла дола в сребрист блясък. Гласовете на бухалите се бяха смесили с нарастващия цвъртеж на скакалците. Кобилата бе спряла и пила до насита от потока. Отпускайки поводите, бях улеснил досега й с водата. За миг ми