Останалото от нея

Беше оставила кутрето си, когато бързо-бързо излезе през вратата. Опитахме да я викнем обратно, но вече бе изчезнала и беше останал само един розов отпечатък на тоалетката. Бяхме сигурни, че ще отключи нещо – обърнахме къщата с главата надолу, завирахме ключа в ключалките на всеки шкаф, но все още не намирахме нищо. Тогава го разделихме на части и всеки носеше по една от тях като амулет. „Престанете с това вуду“, казаха съседите ни, но ние се нуждаехме от целия късмет, който можехме да имаме, и това се доказа, когато след шест месеца я намерихме обесена с кабела на телефона и висяща от сгъваемата стълбичка. Тогава осъзнахме, че трябваше да вземем повече от нея, докато все още имахме шанса – крак, устна, косми. Но сега вече я нямаше, което беше за добро, и остатъците й не биха били потребни на никого.