Тая слънчева земя е моя

алите в града синове е характерен за поезията на Александър Бандеров. Авторът разкрива тъжното завръщане на “блудните синове”, защото те не носят нови надежди на бащите си. С присъщата образна специфика у Бандеров запустялото село е обхванато от абсурдния апокалипсис на настъпващата тишина там, “където “осем старци до печките спят, а комин не дими”.

Друг характерен момент в творчеството на поета е интересът към историческото минало на народа ни. С него се срещаме не само в поемите му “България лето 893-то” и “Пътуване към планината”, но и в редица още негови стихотворения. В тях той разкрива трагичните и величави страници от нашата история без декларации и изкуствен патос, а с една оригинална и чиста образност, която е в унисон с изповедния тон и завладяващото настроение на стиховете.

В едно от най-хубавите стихотворения “Слънчева земя”за любовта към родината Бандеров е намерил най-топли и вълнуващи думи:

“Изпитвам непозната, мъдра радост,

че тая слънчева земя е моя,

че в нея като полъх ще остана

дори когато няма да ме има”.

Александър Бандеров е поет с ярко изразена творческа индивидуалност, поради това някой го наричат “най-пловдивския поет”. Бих добавил още, че с неоспоримите си художествени качества, идейно богатство, философска проблематика и актуалност неговите стихове се нареждат сред най-доброто в съвременната ни поезия.