За поезията на Миглена Георгиева

5.00   (5 гласа)

Поетесата Миглена Георгиева е родена в Родопите. Живее в град Пловдив, където работи като учителка. Автор е на девет поетични книги. Кръстник и редактор на най-новата ѝ книга „Море без име“ / Изд. „Коала прес“, 2024 г. / е поетът Румен Денев. Стихосбирката е структурирана в три смислово и идейно обединени поетични цикъла.

     Миглена Георгиева е поетеса със свой поетичен глас и стилистика. Стиховете ѝ съдържат синтезирана, лаконична и нюансирана поетична реч и емоционалност. В кратките поетични текстове тя надниква „отвъд спокойствието“ и събужда нашата чувствителност. Не може да не повярваме в поетичните ѝ откровения: „Цяла катедрала съм,/ защото знам, / това, което уж е тихо, / чува се стогласо“.

     Поетът Киркор Папазян счита, че „стиховете ѝ са поетични миниатюри, образни размисли за назначението на поета в този „изменчив свят“, на трайните морални стойности на човешкото битие, за мястото на човека във времето. И всичко с поглед строго и безкомпромисно вперен вътре в себе си или жадно проникващ зад обикновената видимост на нещата“.

     Миглена Георгиева е поетеса със свой художествен свят, синтезиран смислов израз, своя знакова система и нравствено кредо. Слогът ѝ се лее плавно, а поетичните образи и метафори са запомнящи се. Пестеливостта е отличителен  белег на поезията ѝ : „ И никой няма да помни / не изсвирените акорди на твоята /музика, / да сънува сънищата ти. / Затова не искай невъзможното. / А в простото семенце създай небе“.

     Стиховете ѝ ни потапят в едно въображаемо „море от вяра и съмнение“, в дълбоките води на нейния многопластов поетичен свят. Поетесата осъзнава своята духовна мисия - художествено да пресътворява с думи и метафори заобикалящата ни реалност. Зад контрастиращите поетични образи, зад преливащите се цветове и нюанси откриваме нейните нравствени послания.

     Поетът Румен Денев, редактор на новата стихосбирка на Миглена Георгиева, споделя: „Поезията е море без име. Ако му дадем име ще го ограничим в брегове. А поезията е безбрежна. Думите са на повърхността като вълни, а в дълбочините им са това, което научаваме със сърцето си… Стихосбирката „Море без име“ е най-високото естетическо стъпало на авторката и неин безспорен поетичен успех“.

     Стиховете ѝ са озарени от контраста „море – планина“, от сиянието на спомена, от любовта и надеждата, от радостта и тъгата по отминалото време. Те носят пречистващо въздействие и емоции. Потапят ни в един естествен поетичен свят. Словото ѝ звучи фино и нежно като: „Няк

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024