Любовта на кучето

Двадесет и пет годишният Огнян, единственият син на приятелката й Доротея Аврамова, я спря на улицата и заеквайки от смущение, тъжно заговори:          

         - Лельо Кате, моля те, убеди майка да махне това куче, което така царски се е разположило в апартамента, че се чувства повече у дома си отколкото аз. Лекуващият доктор е категоричен – екземата ми е от него.  По сто лева на месец даваме за хапчета и няма полза. А да знаеш как ме е срам през лятото, когато на плажа се съблека по плувки. Да не говорим, че ако обривите се разпрострат по цялото тяло ме очаква смърт.                          

          Мургавото лице на Катерина Липовинова пламна от възмущение. Нима толкова безсърдечна е дългогодишната й приятелка?! С искрена тревога в нежния си глас Доротея беше споделяла, че синът й страда от остра форма на алергия, но дума не беше обелила, че причината е в Максим – нейното любимо куче.        

  Родителите на Катерина се бяха посветили на нея и сестра й. Тя също изцяло се бе отдала на мъжа си и двете си дъщери. Това отношение към своите близки смяташе за нормално, ето защо мозъкът й отхвърляше  егоизма на Доротея.       

         Приятелството им се бе родило още в отделенията и продължаваше вече тридесет и девет години. Ето защо Катерина бе уверена, че познава и кътните зъби на Доротея. За нея тя беше сърцат човек, а държи в апартамента си куче, причиняващо болест на сина й. Не! Не можеше да проумее подобно бездушие.

       Още на следващата вечер Катерина й отиде на гости. Фината като незабравка жена я посрещна усмихната. Седнаха на фотьойлите в уютния хол, а сибирската лайка, с блестяща от майчините грижи козина, се разположи на дивана и загледа така умно като че ли всеки миг ще вземе участие в разговора.

123>>>