Големият български поет и драматург Петър Анастасов е роден в Марково през 1942 г. Дебютира в поезията през 1967 г. с поетичния сборник "Зимна нежност”.
Автор е на много поетични книги и пиеси, поставени на националните театрални сцени от 1985 г. насам. Дългогодишен директор е на пловдивското издателство "Хр. Г. Данов”.
___Анастасов е автор на осем книги със стихове: „Зимна нежност”, „Тройно огледало”, „Площад на хълма”, „Както те обичам”, „Единствено безсмъртие любов”, „Четиридесет стихотворения”, „Този черен бял свят” и „Хубава и проклета си”.
Автор е и на шест пиеси, играни по театралните сцени на страната: „Обещай ми светло минало”. „От сняг помилвана душа”, „Голям, колкото малка ябълка”, „ Четирите посоки на света”, „Църква за вълци” и „Живите от мъртвата махала”.
По негови сценарии са заснети телевизионните филми „Малка промяна в звездите”, „Командировка за спомен” и „Оттатък ставаш невидим”. Сценарист е и на дванадесетсерийния телевизионен филм „Църква за вълци” по мотиви от едноименната пиеса.
Удостояван е с престижни национални награди за поезия и драматургия. Носител е и на наградата „Пловдив” за цялостно творчество.
За него литературният критик Владимир Янев пише:
"Поезията му поражда желание за диалог, за шепнещо споделяне на вълнения и прозрения, които не могат да се изрекат гръмогласно, не предполагат микрофонни увеличения. Сякаш Петър Анастасов е роден да бъде събеседник, но не "събеседник по желание", изложен на показ пред всеядното ни любопитство, а събеседник - съдружник в сумрака на тишината, когато суетата и стандартизираните страсти умират, за да се роди онова неопределено, но почти осезаемо и опияняващо чувство за взаимност."