Сняг вали, Николай, непорочен и чист —
всеки сняг има своето предназначение.
Сняг вали и поетът е декабрист,
който пак е осъден на заточение.
Сняг вали... Не направихме всичко, нали? —
ти за твоята майка, аз за своя баща...
Ето,
те са вече по-млади от нас. Вали,
сякаш слизат душите им от небето...
Сняг вали върху нашия общ рожден ден.
Сняг вали върху нашата обща карма —
непредвидени стихове с вкус забранен
и живот, програмиран като казарма.
Сняг вали, не направихме всичко, нали —
за жените си тъжни, за децата си щури?
После някой кумирите ни свали.
После всичко наоколо се прекатури.
Сняг вали и затрупва магическия квадрат
между Врабево, Марково, Пловдив и Брестник.
Ти и аз две мишени в последния резерват
на двуноги, които се хранят с песни.
Сняг вали, не направихме всичко, нали,
за народа си кротък, от Бога забравен?
Не посмяхме да бъдем герои.
Боли!
И е късно за подвиг да се изправим.
Сняг вали, Николай, а душите възбог летят,
устремени към вечните ловни полета.
Колко бял е наистина белият свят!
Колко черни са мислите на поета…
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.