Подранили носталгии: Биография на чувствата

4.91   (1710 votes)

Подранили носталгии /ИК ЦУМ, 2012/ от Борислав Ненов може да се нарече безсюжетна проза, мемоар, модерни притчи, документални разкази и какво ли още не, без да стане ясно как сюжетът, мемоарът, притчата, сказът изграждат канавата на тази модерна белетристика.

Томчето е събитие не само за запазената територия на ямболската литература, макар че най-добре може да се разчете през нея.
Това го прави географски автентично и исторически вклинено в една традиция на писането, в която ахронизмът на Христо Карастоянов и датата на Любомир Котев прескачат като хронотопи в постмодерната проза на Георги Господинов, да не се връщам към Матвей Вълев и диаболистите.
Борислав Ненов предлага четвърти вариант за ямболската вълна в прозата между двата века.
В неговите истории датата е разбъркана в носталгията на спомена, героите са функция на носталгията.
Именно чувствителността е истинският сюжет на тази проза.
В този смисъл Подранили носталгии не е безсюжетна проза, а проза, в която движенията в сюжета са движения на чувствителността – онази чувствителност, която като рогцата на охлюв търси допира с другия, за да се свие в мига на осъществяването му.
Да се свие в спомена за изгубения допир.
Героите на Подранили носталгии нямат друга функция освен да възкресят спомена.
29-те разказа /един от тях – Кота 4000, остава на ниво очерк, но Карастоянов като редактор го е включил в томчето вероятно от сантиментални мотиви/ са паноптикум на онова, което обикновено наричаме доброто старо време – без значение за кой век става въпрос.
Героичното обаче не е съпротивлението, надмогването, ако щете, непукизмът пред отминалото, а героичното е самата меланхолия – по израза на Меланхтон, Melancolia illa heroica.
Валтер Бенямин казва, че меланхолията най-пълно характеризира героя на Бодлер.
Това е съвременният flaneur, който се е проектирал в Подранилите носталгии на Борислав Ненов като трагично закъснял цвят на злото в една - граничеща вече с иреалното - сфера на панносталгията.
Времето като предмет на описание също се лута между избледняващата дата на спомена и меланхолията на панносталгията като извечна същност на битието.
Битът е заключен в датата и спомена, битието като надисторично се отнася към героиката на меланхолията – истинският двигател на сюжета в разказите от Подранили носталгии.
Борислав Ненов непрекъснато играе върху острието на сантимента в историите, за да го надмогне и - това е именно ролята на героичното в тях – да възтържествува всеобемната и надбитийна меланхолия.

Биография на чувствата.
Melancolia illa heroica.
_________________________
Подранили носталгии. Пловдив: ИК ЦУМ, 2012

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2021