При приближаването на края

При приближаването на края

любопитството на бръшляна покрива очите ми.

Около мен – неестествено ликуване

(може би някой се издига до небето

и аз не знам,

може би някой се спуска и аз не виждам).

Странна музика се крие

в античната живопис.

Безкрайна красота на тялото,

което не признава

смирение. –

Провалите се премятат в салта около глезените.

Аз обръщам лицето си към молитвата,

дори по стената на църквата да са плъпнали змии,

само аз знам, че вече не съм аз,

а кълн, който таи в себе си

бялата страна на света.