При приближаването на края
любопитството на бръшляна покрива очите ми.
Около мен – неестествено ликуване
(може би някой се издига до небето
и аз не знам,
може би някой се спуска и аз не виждам).
Странна музика се крие
в античната живопис.
Безкрайна красота на тялото,
което не признава
смирение. –
Провалите се премятат в салта около глезените.
Аз обръщам лицето си към молитвата,
дори по стената на църквата да са плъпнали змии,
само аз знам, че вече не съм аз,
а кълн, който таи в себе си
бялата страна на света.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.