Измир

Само при мисълта,

че изгледът към морето

е от другата страна,

усещането е различно...

Сякаш слизаш

към съседен квадрат

по диагонал в

Картографския модел

на дъска за шах...

И Омир е гледал към морето

от тази перспектива,

за разлика от завоевателите на Троя...

От тази страна към морето

много по на юг

са гледали и онези, които са ни оставили

вечните свещени текстове...

Неслучайно съставките за свещенодействия

са Миро, Смирна, Ливан

като Мира- Смирна и Леванта...

И тази пъстра етническа смесица

по вертикал в стратиграфските пластове на историята

и по хоризонтал сега...

В красивите градини

сред височините на града

под формата на агора и

останки от древни храмове

седиш сред меки ястъци

със скръстени крака по турски адет,

сърбаш кафе сред наситено синьото,

огряно от вечното източно слънце,

небе...

Отправяш взор към морето и града,

към града и морето...

Към морето и още по на Запад...

Към морето и Залеза,

със самочувствието,

че винаги ще си част от Изгрева

и историята

на раждането на света,

както някога Омир,

библейските мъдреци

и всички

известни и неизвестни

праведни и блудни...

Блудни, като търговецът

със стафиди в джобовете

от поемата на Томас Елиът...

Праведни като Апостолите на вярата-

знайни и незнайни...

Сигурно и Константин Фотинов

е виждал морето от тази страна,

когато се е вдъхновил

да издаде списание „Любословие“...

О, Измир!

Земя на кръстопът и контрасти!

Сапфирено море, маслини,

риба, кафе на пясък, емфие, портокали,

вино от тъмно грозде и смокини...

... и песента за момичето от Борнова!

05. 02. 2023