Измир

4.50   (4 гласа)

Само при мисълта,

че изгледът към морето

е от другата страна,

усещането е различно...

 

Сякаш слизаш

към съседен квадрат

по диагонал в

Картографския модел

на дъска за шах...

 

И Омир е гледал към морето

от тази перспектива,

за разлика от завоевателите на Троя...

 

От тази страна към морето

много по на юг

са гледали и онези, които са ни оставили

вечните свещени текстове...

 

Неслучайно съставките за свещенодействия

са Миро, Смирна, Ливан

като Мира- Смирна и Леванта...

 

И тази пъстра етническа смесица

по вертикал в стратиграфските пластове на историята

и по хоризонтал сега...

 

В красивите градини

сред височините на града

под формата на агора и

останки от древни храмове

седиш сред меки ястъци

със скръстени крака по турски адет,

сърбаш кафе сред наситено синьото,

огряно от вечното източно слънце,

небе...

 

Отправяш взор към морето и града,

към града и морето...

 

Към морето и още по на Запад...

 

Към морето и Залеза,

със самочувствието,

че винаги ще си част от Изгрева

и историята

на раждането на света,

както някога Омир,

библейските мъдреци

и всички

известни и неизвестни

праведни и блудни...

 

Блудни, като търговецът

със стафиди в джобовете

от поемата на Томас Елиът...

 

Праведни като Апостолите на вярата-

знайни и незнайни...

 

Сигурно и Константин Фотинов

е виждал морето от тази страна,

когато се е вдъхновил

да издаде списание „Любословие“...

 

О, Измир!

Земя на кръстопът и контрасти!

 

Сапфирено море, маслини,

риба, кафе на пясък, емфие, портокали,

вино от тъмно грозде и смокини...

... и песента за момичето от Борнова!


05. 02. 2023

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025