Помагало за журналистически факултети – I

есно му би било да убие министър- председателя, но решава да удари, където болката ще се разпръсне върху много съдби – посяга на младежите, които са бъдещето – и нарочно предизвикателно ги нарича „марксистки червеи“. Оттук нататък е изреждането срещу исляма, мултикултурализма, имигрантското присъствие и

12

културния марксизъм. Затова и в компилативния му Манифест от 1500 стр., който разпраща на хиляди предварително подготвени електронни адреси, могат да се проследят променящи се възгледи и абсурдни тези, за да стане ясно, че врагът не е само един, но застава срещу провеждащите съществуващия курс на политика. Това е неговата еманация на мислител, визионер, стратег и борец според собствената му представа в „2083. Европейска декларация за независимост“, а действията му са прецизирани до абсолютната завършеност. През 2083-а година според планираните от него периоди на промяна трябва да се постигне идеалното общество. В стремежа си да бъде всеобхватен към програмния си труд прилага и филм, като изцяло влиза в ролята си на демиург. Така се въвежда и един нов проблем – възможността да се направи поредната манипулация, която механично обхваща различни събития и следва целите си за въздействие. Тя поема към своите адресати от глобалната мрежа и предлага код за разкриване на конспирация. При едно бързо безкритично вглеждане заложената интрига създава дезинформация, но може да постигне съмишленици. Още – въздейства се с популярни кадри, които провокират измамното чувство на познатост – войникът от Червената армия, забиващ съветското знаме на Райхстага в Берлин, за Брайвик е началото на културния марксизъм в Европа; по-късно – тълпите бежанци олицетворяват настъплението на исляма и т. н. Посланието му е вече познато – ислямът трябва да бъде прогонен от Европа. Той има своите авторитети, но не получава подкрепа за радикалните си предложения . Само че Еврабия за него означава настъпваща опасна реалност и това го мотивира да действа сам. Така документално се стига до завършения

13

портрет на екстремиста. Оттам нататък започва другата повествователна линия – на привидно незабележимия човек, който се превръща в опустошител.

В тази книга е възможно да се проследят по години, дни , а накрая и по часове събитията и за Андеш Брайвик, и за неговите жертви. От историите на родителите им, после към житейските сюжети на децата, през социализацията им като младежи, последвалото им масово избиване – човек по човек, минута по минута до гледките от ковчезите. Всеки един разказ за тях носи потенциала на роман. Това е Норвегия с нейната социална политика, но и със съществуващите пробойни. Това е защитата на реда и сигурността, при които усещането за спокойствие и неуязвимост дава възможност да се изпълни един пъклен план. Това е интернет с изключителните си възможности, но и с опасността да се налагат различни псевдопророци и да въздействат със заразяваща сила. Другото голямо достойнство на журналистическото разследване на Осне Сайерстад е именно