Майстор на кладенци

Обсебени от ежедневни задължения, родителите ми
не бдяха над детството ми в родното ми село
както стори майсторът на кладенци –
човек с душа, измъчена от мълчанието
на тайнствените и чисти води,
от който учих поезията на дълбините
и азбуката на послушанието

търсенето на място за кладенеца е магически ритуал
и започва с молитва, която казахме двамата
с поглед, насочен към душата на другия,
той остана в откритата земя
а аз чаках, докато небето се стъмни
със странния трепет от дълбините

тогава майсторът излюпи невидими пътеки по повърхността,
изследвани до най-малките подробности,
понякога се търкаляше и измерваше пулса на земята
и слушаше, прилепил ухо към нея,
каза ми, че в дълбините си водите имат демони,
които общуват само с майстори на кладенци
чрез думи-събития

първата лопата пръст от избраното място
беше хвърлена в небето
и гледах кехлибарените зърна,
търкалящи се в прахта,
търках потните си от радост длани,
броях наум звъна на камбаните
от селската църква,

докато кладенецът навлизаше в земята ден след ден
гледах майстора с изумрудени очи –
въже, опънато за кол
Имах чувството, че започвам да общувам
все по-неистово и ненаситно
с природата, озвучена от трепета на дълбините
чрез думите-събития

след като прикачи овалната черна кофа,
господарят на кладенците измери сянката ми
с тънка и крехка тръстика,
през която се чуваха гласа на самотата
и песента на мечтата – на ръба на поникването,
вгради ги в цилиндър от камък и хоросан,
като прекръсти сърцето ми

господарят на кладенците е вече отвъд, но сега знам –
в дълбините си градовете крият градски демони,
дълбоки кладенци на памет и призрачен живот
в дълбините си селата крият селски демони –
дълбоки кладенци на памет и призрачен живот
в дълбините си сърцето крие демони –
дълбоки кладенци на любов и памет

в дълбините си думите крият демони –
дълбоки кладенци на смисъл
и спомени от прах
Сучава, 2 май 2020 г.