През прозореца

Какво става, човече — с интерес попитало магарето, — защо така се уплаши? Та аз съм тревопасно, все пак. Ти каза нещо, което не заслужава никакво внимание, а аз ти отговорих по същия начин. Значи — няма нищо страшно!”. С пресъхнало гърло човекът успял да изрече: “Защото никога не съм очаквал магаре да проговори! Това е невъзможно! Беше...”. Магарето размятало опашка да прогони някои мухи, които винаги присъстват и едва ли са случайни, и с несекващо любопитство запитало отново: “Ако е така, човече, защо тогава ме заговори?”. Все още опулен, но вече бягащ към широкото и пусто поле, човекът се провикнал: “Точно заради това!”.

 

Така е, мили ми.

 

Когато нещата се спускат човек не трябва да ги сдържа, а да ги споделя.

 

Ето и друга притча.

 

Един човек срещнал друг глупак и понеже бил добронамерен, информирал го, че е глупак. Онзи се зарадвал, прегърнал го! “Човече — рекъл, — а аз все се мъчех да го проумея, все се чудех защо толкова ми върви в тоя тъпанарски живот! Чак сега разбрах!”

 

Така е, мили мои.

 

Думата глупак съдържа в себе си думата пак, което създава усещане за повторяемост, или казано иначе, разсъждавайки по-мащабно, образува в съзнанието една циклична завършеност на нескончаемото. Направо може да се каже, че блъска мисълта в посока на съвършената безкрайност.

 

<<<12345… >>>