жни неща. Тичал насам, тичал натам. Тичал, тичал, тичал. Но нещо все
му убягвало, въпреки, че мислел позитивно и се научил да визуализира успеха си,
което било страшно важно! Тичал наляво — нищо. Тичал надясно — абсолютно.
Завъртял се, опитал се да разчупи кръгозора си и изведнъж разбрал, че трябвало
да приеме природата в своето сърце. Понеже патриархалните богове били тръгнали
да залязват, той проумял, че природата е нещото, което си заслужава. Тя, само
тя би могла да му даде липсващия импулс. Покачил се на един близък хълм (да не
се бърка с този на комшийката) и въздъхнал: “Боже, природо, колко си красива!”.
Погледнал нагоре и видял друг по-висок връх. Изкачил и него и размахал
възторжено ръце: “Ти, природо, си моят създател, моята майка и моят баща. Не
директно — добавил като се размислил, — индиректно говоря — рекъл.”. И после
погледнал нагоре и видял един по-висок връх. Бил млад, амбициозен мениджър и не
можело да не се изкачи и там. Толкова хубава била тази природа, а той бил
толкова силен, с вече такъв голям импулс за победа! Изкачил се и на тоя връх —
колко му е! Метнал се, дето се казва, за нула време, не го бил усетил въобще и
от горе завикал възхитено: “Уникално! Уникално! Уникално!”. Ехото му отговорило
друго, но човекът бил технократ и нямало никакъв смисъл да се хаби с излишни
думи. Не му трябвали много думи, с нищо не го ползвали тия думи него. Все пак
успял да каже още: “Знаеш ли, природо, че ние с тебе...”. Тук му секнала
приказката, само ехото продължило още мъничко. Бил се подхлъзнал и полетял в
урвата. Удрял се в скали, в камъни, търкалял се надолу по стръмния склон и
най-после се спрял. Твърде се спрял и вече бил разчупен отвсякъде.
Та така, мили мои.
Ако нещо не разбирате няма страшно! Гледайте
напред и нагоре, и мислете позитивно. И визуализирайте. Много е важно! И няма
да се плашите, ако внезапно ви спре ескалаторът! Продължавайте пеша!
И аз ще продължавам. Докато дишам ще
продължавам да ви служа. Височината, на която се намирам не ми позволява друго.
Това е мисия, а да зачеркнеш с лека ръка мисията си е непростима грешка, да не
кажа грях, но няма да кажа, защото тази дума грях вече е винтидж и
младите няма да ме разберат.
