джудже с дълъг дух

как бързо остаряваш, тяло

наведа се, изправя се и сезонът е минал

над главата ми – волни птици в ширнала се синева

на дърво прилича човекът, сухите клони са отминалите дни

лази стволе, полазвай - любовта е преход от свят на свят

а бялото по косите е петно назаем

животът ми даде думите, които бе сдъвкал в устата си

шептях ги в уши, които избирах

плътта на човека е тленна, на ръст - джудже с дълъг дух е

войната си е изобретяването на колелото

пушката е сетнешна работа

насилие е да се очаква толкова много от едно сърце

уморен брат са вечерите за човека

наполовина мрак, наполовина небе