конете на неизвестността

I

блата са всички любови в мен

сушени рози и птичи животи

вдуха мама в живота ми

II

мислиш, че нямаш прошка за себе си

след преживяното.

а отхлабва ръцете ти времето

така преплуваш реките на болката

и докато любовта ти прохожда отново

повтаряш си думи, останали неизречени

III

небе, с лице над ливадите виснало.

сред израснали клони си

с рамене тъй близо до дърветата

IV

препуснаха конете на неизвестното

с вятър- огнена топка в гривите

и се изгубиха в сенките

целувките ти - тъга по русия крайчец на устните

тревогата ти - статуя, излята от ръцете им

наливаше сърцето ти, с неизлята кръв  набъбваше

V

черни магьосници потулиха ръкописа

неосветлен остана таванът на света –

тихи влакове ще минат през планините

след кого е тази самота, стаена в купетата?