Биляна

Като електрически ток, погледът му, изпълнен с възторг, учудване и топлина, премина през мен и ме накара да потръпна.

-Интересно! – после тихо добави. – Аз също търся нещо подходящо.

-Желаеш ли да обединим сили?

-Да!

От следващата седмица, към края на работното време, Лазар нахлуваше в лабораторията, винаги облечен в лошо изгладена риза. Носеше чанта, преметната през рамо. Внимателно вадеше цигари, бутилки, пълнеше две стройни епруветки. Вървеше напред, назад и съсредоточено разискваше накъде да потеглим. После зареждахме апаратите, включвахме нагревателните уреди, наблюдавахме, обсъждахме и не усещахме дори капчица умора. Да, с мен отново бе станало чудо: аз преливах от енергия, която ми помагаше да бъда по-всеотдайна.

На шести април, моят рожден ден, поканих гости. Лазар, този път пременен в бяла, изгладена от майка риза, пое ролята на домакин. Весело усмихнат, той се грижеше за музиката, не оставяше чашите празни, разказваше вицове. Приятелките ми се заливаха от смях, а аз го гледах с очи на Жулиета и си мислех, че докато децата ни са малки, сигурно ще се наложи да позанемаря институтс