Манол Макрелата

- Чуваш ли песента – сърце къса...

- Тя къса – прекъсна я агата, - че ще го хвърлям в урвата.

- Такъв момък убива ли се – замоли отново аговицата. – Грях ще е. Прости му, Салих. Пусни го да си върви.

- Не пускам аз такива – каза по-меко агата.

- Но ти ми даде думата си вече – не отстъпваше аговицата. – Не Рада, ами аз да бях гяурка, та щях да го заследя... Хаир ще сториш, ага!

- Това ли било – усмихнат попита агата. – Дарявам му живота. Песента и свирката му станаха курбан.

- Здрав да си, Салих ага, здрав да си! – зацелува го аговицата по ръцете и зарадвана изскочи навън.

Салих ага повика Страхин и му нареди да пусне Манол Макрелата да си върви по живо и по здраво. Бюлюкбашията изпълни заповедта на агата и за пръв път, откакто служеше при своя господар, не можа да го разбере. Беше смутен и объркан...

Салих ага дълго гледа след отдалечаващия се Манол, докато го изгуби от погледа си.