Ivan D. Hristov

Short Story

Милуш

4.90(2359 votes)

Short Story

Черният гост

4.89(813 votes)

Essay

Тая слънчева земя е моя

4.88(477 votes)

Essay

Неповторимият мъдрец

4.88(287 votes)

More

Манол Макрелата

4.88   (337 votes)

Запролетяваше. Белият вятър облиза с топлите си езичетата снега по Кайнадина и поръси ливадите с жълта иглика. Грохотът на набъбналата и придошла река долиташе все по-ясно и силно до Салихаговия конак.

Салих ага, властник-съдник на Пашмакли, яхнал белия си кон, чиито юлари и гемове отдалече сребрееха на пролетното слънце, влезе през полуотворената порта на конака. Нисък и набит, опасан с ножове и пищови на кръста, той седеше като закован на лъщящото от сърма и кадифе седло. Салих ага се връщаше от водениците край реката, които беше излязъл да наобиколи тази сутрин.

Копитата зачаткаха по сухия калдъръм на двора, където сновяха няколко сеймени. Агата скочи пъргаво на земята и пъхна юздите в ръцете на билюкбашията Страхин.

- Доведохте ли Макрелата? – сухо попита той.

- Хванахме го, Салих ага. Ама калпав гяурин! Едвам вързахме ръцете му - процеди през зъби Страхин.

Салих ага извади кехлибарената си броеница, завъртя я неспокойно в ръката си и се запъти към кьошка. Там седнал го чакаше хаджи Иван от Четак. Щом влезе Салих ага, той стана, наведе покорно глава и направи ниско темане. Агата отговори на поздрава и седна на постлания с китено халище миндер до хаджията.

- Какво има? Пак ли бунтулуци? – загрижено попита Салих ага, като пълнеше дългата си лула с тютюн.

Той потърси очите на хаджи Иван, който беше станал и любезно се усмихваше.

- Не, Салих ага. Тикълци са дигнали глава за един баир – поясни хаджията, - та намини към Четак, викни стари хора от двете страни да разплетеш тая крамола.

- Това ли било, хаджи Иване? Това е бял кахър. Ами другите бели да видя как ще разплитам. Ще хвърчи някой в урвата за леш на орлите! – заканително вдигна ръка и разярен извика – Непокорна стана раята, ала щом зарита овцата, пусни и кръв!...

Хаджи Иван отправи недоумяващ поглед към агата.

- Не знаеш ли, хаджи, каква беля е направил Макреловият син от Чокманово?

- Отвлякъл Рада – главеницата на Теньо кехая.

- Рада ли думаш, Селих ага?... То Радиното лице грее като месечина, а на русите и плитки да те обесят, ще си благодарен – продума с въздишка хаджията.

- И ще го обеся! Не, за назидание ще хвърля Манола в урвата – строго се закани агата.

Властолюбивият Салих ага говореше истината. Той управляваше самосъдно каазата и за най-малките провинения хвърляше виновните в урвата, а за по-големи – бесеше на киселицата в двора и разстрелваше.

- Аз да си ходя, да ти не преча, Салих ага – каза хаджи Иван и стана да си върви.

- Бива, хаджи, бива. Пък за тая работа ще намина към Четак да я оправя – рече агата подир излизащия хаджи Иван.

Салих ага остана сам. Той закрачи неспокойно, като пушеше лулата си. Дебелата му устна нервно потрепваше. Агата плесна с ръце. Един от хайтите, едър и брадат турчин, дотича и застана покорно пред него с килнат настрани фес. Салих ага кресна:

- Доведете ми веднага Манол Макрелата!

След малко четирима

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2025