* * *

Сняг вали, Николай, непорочен и чист —

всеки сняг има своето предназначение.

Сняг вали и поетът е декабрист,

който пак е осъден на заточение.

Сняг вали... Не направихме всичко, нали? —

ти ­ за твоята майка, аз ­ за своя баща...

Ето,

те са вече по-млади от нас. Вали,

сякаш слизат душите им от небето...

Сняг вали върху нашия общ рожден ден.

Сняг вали върху нашата обща карма —

непредвидени стихове с вкус забранен

и живот, програмиран като казарма.

Сняг вали, не направихме всичко, нали —

за жените си тъжни, за децата си щури?

После някой кумирите ни свали.

После всичко наоколо се прекатури.

Сняг вали и затрупва магическия квадрат

между Врабево, Марково, Пловдив и Брестник.

Ти и аз ­ две мишени в последния резерват

на двуноги, които се хранят с песни.

Сняг вали, не направихме всичко, нали,

за народа си кротък, от Бога забравен?

Не посмяхме да бъдем герои.

Боли!

И е късно за подвиг да се изправим.

Сняг вали, Николай, а душите възбог летят,

устремени към вечните ловни полета.

Колко бял е наистина белият свят!

Колко черни са мислите на поета…