Италианският квартал, шестимата Василевси и седмият син
В Монреал има гръко-италиански квартал, където може човек спокойно да си хортува на гръцки и/или италиански с дядовците и бабите по кръчметата и кафенетата. Дето казва един мой колега от тази махала, аз съм функционално полуграмотен на двата официални езика, но пък гръцкият и италианският са ми родни. Скромничи момъкът, разбира се, но все нещо му е останало от едните и другите роднини, приятели и съседи. Все още се отварят врати пред дамите, все още момците се качват по стълбите първи, при това естествено като дишането, дори в сегашния ни феминистки свят. Пазят се и други традиции, ох, как се бранят!
Един прекрасен ден си обядваме в студентската столова на една дълга маса, защото нашата учебна група е сработена и в ученето, и в купонясването. Върви вечната тема за родители и деца, за това, как колегите ми вече половината са женени, а другата половина са на път да се изпоженят, но родителите продължават да им дават акъл.
- И му казвам на баща ми днес сутринта, слушай, какво знаеш за това ти, бедни ми сицилийски имигрантино, който цял живот си правил тротоари, откак си се пренесъл от острова си! - ръкомаха един от колегите ми. Над масата надвисва неудобно мълчание – аз съм единствената емигрантка и всички се вторачват как ще реагирам.
- Не исках да прозвучи обидно! - почва да се извинява колегата, вече покрит с червени адреналинови петна.
- Не е прозвучало обидно, - усмихвам му се, - но може ли да отгатна какво е отвърнал баща ти? Той се е засмял, при това от сърце!
- Откъде знаеш, ние бяхме само двамата! - Очите на колегата се окръглят.
- Ами оттам, че аз зная от каква бедност идва баща ти по фамилното ти име на сицилийското му селце след края на Ботуша, и мога да оценя точно като него каква благословия е да имаш работа да правиш тротоари, та с тези пари да можеш да си изучиш трите деца!
- Той каза същото за благословията, практически дума по дума! Абе ти да не се познаваш с баща ми?
Как да не се познавам с баща ти, ние всички от „Мейфлауър” се познаваме, плюли сме си в устите, когато почнем да ви обясняваме неща, за които вие не ни вярвате, и безумно сме щастливи, истински щастливи, че вие смятате тези наши думи за плод на развинтено въображение. Вие ще бъдете ошашавени туристи в местата на нашата първа младост и това ще бъде нашата награда за леенето на тротоари, носенето на мебели, опаковането на чорапи, миенето на стълбища. Вие всичко това няма да сте го минавали, иначе защо ние ручахме жабетата!
Седим си на маса с приятелско семейство, чиито емигрантски корени са изтръгнати от малък остров нейде из Егея. Двамата съпрузи не са емигранти, те са второто поколение, което още говори у дома гръцки и се черкува в гръцката ч
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.