Мълчание

4.84   (100 гласа)

Когато думите са си отишли,

а мислите са облаци,

объркани

от вятъра

на чувствата -

ту нежен като утринно докосване,

ту бурен, сякаш сто реки

решил е да подгони

по камъните стръмни

на следобеда -

не се опитвай да говориш.

Вслушай се

във собственото си мълчание

и вечерта

във него потопи я цялата.

Тъй тъмносиньо

може би е празното

съзнание -

като вселена,

притихнала

преди взрива

на ново раждане!

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021