Екатерина Костова

Поезия

Между думите

4.89(2292 гласа)

Поезия

Мълчание

4.07(125 гласа)

Роман

Корабът на семейство Алварес

3.36(67 гласа)

Поезия

Изкуство

1.13(24 гласа)

Поезия

Глухарче

1.08(24 гласа)

Виж още

Посоките

1.08   (24 гласа)

Посоките

посоките

посоките

посоките с четирите си лъча,

пронизващи света,

и аз, забодена

с карфица нейде

в хербария на този свят.

 

На изток – изгревът и мъдростта

на утрото, което

все някога

ще разгадае смисъла

на чезнещата сянка,

шом спре стрелките си

часовникът в 12.

Мъжът тогава може да докосне

любимата си. И синът

баща си да прегърне

А майката храна да донесе

за чуждото дете.

Да цъфне вишната. И порцеланът

да звънне миг преди

да полети надолу,

опитвайки се да догони

свойта сянка. 

 

На запад – залезът

и нощните зари

на градския кипеж,

прогресът

на хитроумните

съвременни велможи

и тихата тъга на самотата,

на банките в преддверията

спяща…

Благотворителите с блясъкa

на щедростта си,

разспивана, разсипваща, искряща

пред камерите. И крещящите

остатъци от пиршествата,

захранващи бунищата

на съвестта

на хомо consumericus.

 

На север е смразяващата съвършеност

на гледките и хората…

Дали така кристално ясни

са помислите им, не знам,

но чувам,

че там отглеждат дух,

готов да вдигне и планина,

щом мравчено краче

под нея има.

Да подреди неподредимата дантела

на  облаците,

пръснати по хоризонта,

за да изглежда бурята

като от ангел

нарисувана.

 

На юг е зноя на първичното зачатие,

на пъплещите твари, маранята,

опияняващият мирис

на начало,

на люлка, детски плач

и на богатства,

искрящи  като диамант

на шията

на всеки пътешественик.

Луна и слънце

още – влюбени,

но разделени. Тъга

по неполучено писмо.

И дума, като копие запратена,

за да разкъса

тишината  под екватора.

 

Посоките

посоките

посоките

посоките са четири,

а аз на кръстопътя съм забодена.

Във вихъра на бавното живеене

и в центъра на старите Балкани,

нагънати като плисе

и вдигнати

на моя континент

до коленете.

Нагазила съм в най-дълбокото

на черното море

и синевата му

с коприната на облаците бели

ме загръща.

А планините ме смиряват.

Малка.

Малка съм –

сърцевина на смисъла

да си посока сам

и път, и кръстопът.

И сливане

със себе си.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025