- А ти какво си мислеше? Че няма да ти го върна ли?
(Устните ѝ треперят, очите ѝ се навлажняват щом осъзнава, че той наистина е жив, че е при нея)
- Хайде, малка Ана. Да се махаме оттук.
(Сваля я от парапета на моста, а тя е все така безмълвна)
- Мисля, че вечерта е идеална за едно лимоново сорбе, а? Какво ще кажеш? Знам най-добрата джелатерия в града…
(Хваща я под лакътя и я отвежда по пътя)
КРАЙ
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.