Лимоново сорбе

4.93   (1092 гласа)
ия мост, на който за първи път се срещат. Загледана е в звездите. Замечтана, но този път лицето ѝ е изписано с почерка на скръбта. Изправя се и разперва ръце в страни. Едното ѝ стъпало се отделя от бетона в посока реката. Точно преди да падне, здрава, силна длан я сграбчва за китката и я спира. Тя се обръща и вижда Ален. Не може да повярва. Мисли си, че умът ѝ си играе с нея, а той се усмихва)

 

- А ти какво си мислеше? Че няма да ти го върна ли?

 

(Устните ѝ треперят, очите ѝ се навлажняват щом осъзнава, че той наистина е жив, че е при нея)

 

- Хайде, малка Ана. Да се махаме оттук.

 

(Сваля я от парапета на моста, а тя е все така безмълвна)

 

- Мисля, че вечерта е идеална за едно лимоново сорбе, а? Какво ще кажеш? Знам най-добрата джелатерия в града…

 

(Хваща я под лакътя и я отвежда по пътя)

 

КРАЙ

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020