и от онези, които предстои да дойдат,
земя с градини, разглезени от
слънцето над Белокаменния град,
градини, сред които
сърцето на Кралицата* все още се чува да тупти: тик-так,
тик-так,
тик-так,
тик-так, тик-так, и в сянката, която
пресича Моста на въздишките,
и под паважа на Алеята на вековете.
Тик-так, тик-так и в зидовете на историята.
Белокаменният град е осветен от звезда,
която още прави своя кръг
над параклисчето Стела Марис.
Тик-так, тик-так в триъгълника на пътя ми,
обгърнат от кралски лилии,
от Балчик до Пловдив и София
и от София до Пловдив и Балчик.
Тик-так,
тик-так,
тик-так
и от сърцето ми излита птиче
към дъга, която извира от небето,
като дете, което издига хартиено хвърчило
над поле, преляло от макове.
* Румънската кралица Мария (1875-1938).
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.