Облаче при караконджулите

4.92   (97 гласа)

Съвременна българска пиеса в две действия

 

Действуващи лица:

1. ЕНЬО, гурбетчия, върнал се в родното си село Облаче;

2. ЦРЪНКА, стопанката на кръчмата в Облаче, на неопределима възраст;

3. СТАВРИ, възрастен пенсиониран учител;

4. ВЪЛКО, възрастен жител на Облаче, опърничав по характер;

5. ЦВЕТАН, възрастен пенсиониран пощальон на Облаче;

6. КОСТА, възрастен жител на Облаче, табладжия от времето на войната;

7. ОЛДМАК, възрастен шотландец, заселник в Облаче;

8. ДЕСПИНА, опърничава мома-англичанка, внучка на ОлдМак;

9. ХОРАЦИЙ, иконом;

10. АДВОКАТЪТ, адвокат на ОлдМак и негов стар приятел;

11. баба Цона, Вълковица, Данчето, ОлдМаковица, майката и съпругата на Коста – покойници, сенки от предишния си живот. Нямат проблеми да се явяват в света на живите, но са като посипани с бял прах.И са доста мълчаливи.

Можете да не вярвате в приказки. Те помагат независимо от вярата ви в тях. Понякога точно заради нея. Облаче е селце, някъде над един голям път, от което София не се вижда. В него живеят няколко старци и няколко таласъма.

Първо действие

Картина първа

Селският хоремаг на Облаче. Четирима старци седят, а зад тезгяха бърше чаши възрастна жена. Вратата се отваря и влиза Еньо, който носи войнишка раница.

ЕНЬО: Добър ден!

ЦРЪНКА: Добре дошъл, Енчо! Има-няма три години не си идвал, затъжихме се за теб! За дълго ли си? Казвай сега, какво да ти налея, първо ще пийнеш, после ще разказваш! Има чушки постни, да ти сипя, с кисело мляко, ама козе има само, овчото го изядоха днеска.

СТАВРИ: Ми дай му да си отвори устата, може и да ти каже! Енчо, седни с нас!

Еньо се оглежда. В кръчмата има всичко на всичко три маси. Той сяда при старците.

ЕНЬО: Една лимонада, ако има, с кола съм.

ВЪЛКО: Я, това пък какво е! Нова мода! Лимонада щял да пие! Црънке, не го слушай, дядо му в гроба ще се обърне с таз лимонада! Още малко и чай ще вземе да ти поиска да му свариш!

Останалите старци съзаклятнически се засмиват. Црънка носи чиния с чушки и поръчаната лимонада.

ЦВЕТАН: Е, ти като си решил да не пиеш, ние пък ще ти кажем наздраве! За добре се върнал. Така, на гости ли идваш, или по работа и пак заминаваш?

ЕНЬО: Не знам още. Ако стане работата, изобщо ще остана, багажът ми е в колата. Дошъл съм да купя на дядо Андрей къщата. Чух, че внуците му я продават.

КОСТА: Закъснял си, Енчо. Продадоха я преди три месеца на един шотландец с пола като на баба ти и той се нанесе вече. Така стоя три години запустяла, мислехме, че ще се събори сама, ама късмет имала. Той е един държелив дядо, по цял ден нещо кове и чука, стяга я, миналата седмица беше почнал да прережда плочките на двора нещо.

ЕНЬО: Дявол го взел! Аз толкова път изходих за нея! Ще се налага да се убеждаваме да ми я продаде! А може и сам да се изнесе, ако имам късмет.

 

ВЪЛКО: Няма да ти я

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020